Пројекат Растко : Бугарска

Ценка Иванова

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА

Стартира сръбско-българската библиотека на “Проекта Растко”

Вестник “Братство”, брой 1894/95 от 26 април 2002 год. Вестник на българската народност в СР Югославия със седалище в гр. Ниш

* Балканската културна мрежа е една от формулите за преодоляване на различията и мост за свързване на културите от балканско-славянския цивилизационен кръг със световното цивилизационно наследство

* Виртуалната библиотека “Растко-България” ще бъде най-обемната след матичната

* Библиотеките “Растко” и “Литернет” са полезно средство за повишаване на квалификацията на преподавателите по български език

По повод предстоящото стартиране на сръбско-българската библиотека в рамките на проекта “Растко – Библиотека на сръбската култура в Интернет” на 24 май – Деня на славянската просвета и култура, през изминалите две седмици на работно посещение в България бе д-р Деян Айдачич – директор на Института за народна книжовност към Народната библиотека в Белград и същевременно ръководител на матичния проект, т.е. на средищната интернет-библиотека на сръбската култура и наука. Д-р Айдачич е същевременно ръководител на сръбско-украинската и на сръбско-българската библиотека, които са част от Проекта. По време на пребиваването си в България д-р Айдачич се срещна с български колеги – университетски преподаватели, научни работници към институтите на БАН (балканисти, етнографи, фолклористи, литературоведи, историци), преводачи – занимаващи се в една или друга степен със съпоставителни българско-сръбски изследвания в областта на хуманитаристиката. Целта на посещението бе да се попълни фондът от публикации, които ще бъдат част от виртуалната библиотека. По този начин ще се представи немалкият обем страници и големият брой изследователи, които в продължение на две столетия са обръщали поглед към съседската култура. В седмицата 15-21 април д-р Айдачич бе гост и на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” по покана на инициаторите на проекта “Опознай себе си, като опознаеш съседа”, чийто ръководител е д-р Анастасия Петрова, преподавател по общо и балканско езикознание. Целта на този и на подобни проекти, които са представени по-долу, е обединяване на усилията и ентусиазма на съмишленици от съседните балкански страни в постигането или поне в приближаването към една цел, която е била мечта на милиони хора на Балканите – да се намерят формули за преодоляване на различията и да се гради върху ценностите, които сближават балканските народи.

"РАСТКО - Библиотека на сръбската култура в Интернет” (www.rastko.rs) е най-голямата електронна библиотека на сръбската и на сродни славянски и балкански култури – виртуална библиотека, която може да бъде ползвана чрез Интернет във всяко кътче по света (към днешна дата има близо 100 хиляди страници). Названието й е свързано със светското име на Растко Неманич – Свети Сава, чието дело се приема като основа, върху която са израснали съвременното сръбско общество и сръбската култура. Съществува от 1997 година и неведнъж е номинирана като най-добрия, най-интелигентния и най-полезния за образование, за културна и научна информация сайт в Централна Европа. В една публикувана рецензия се поставя реторичният въпрос не е ли това проект, който по качествата си многократно превъзхожда подобни проекти по света, зад които стоят мощни институции и стотици хиляди (а често и милиони) долари. Председател на Проекта е Зоран Стефанович, който е и основен инициатор за разгръщането на мащабната дейност по идейния проект, по създаване на структурата на матичното библиотечно средище и на кореспондиращите с него сродни виртуални библиотеки, организирани на принципа на степента на близост и свързаност на сръбската култура със съседни славянски и балкански култури. Строго специализираната работа по официалната регистрация и поддържането на сайта, по неговия дизайн, адаптация на текстовете и тяхната подредба са дело на Агенция "Янус" – Белград и на Научното дружество за славянско творчество и култура – Белград.

Този проект е същевременно и експериментално средище, за да може методологическият и техническият опит, придобит от създателите му, да се приложи при конституиране на средищата на други страни, които са включени в Балканската културна мрежа (www.Balkans.net). През август 1995 година под патронажа на Правителството на Република Гърция на учредителна конференция на Балканската културна мрежа в Солун се събират дейци на културата от Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Сърбия и Турция. Предлага се инфраструктурата на бъдещата Балканска културна мрежа да се дефинира изцяло като дигитална чрез Интернет (BalkansNet”). Предложението е прието от всички представители на отделните национални култури. Средищните национални “възли” във всяка страна, също като настоящия проект “Растко”, са замислени като основни, самостоятелни и равноправни части от BalkansNet.

Проектът “Растко” цели електронно архивиране и издаване на научни и творчески произведения, които са част от сръбската и сродните култури, за да може тези културни постижения да станат достъпни навсякъде по света под надзора на специалисти в съответните области на хуманитаристиката. Специално внимание заслужават основните принципи: грижа и осъзнаване на необходимостта от съхраняване, публикуване и разпространение на трудове и произведения, които съставляват основата на сръбската и на сродните култури; безплатно ползване на виртуалната библиотека и демократизъм при публикуването на материали от всички участници; търсене и споделяне на опита при решения за преодоляване на проблеми вътре в сръбската и в сродните култури; съхранение и развитие на националната писменост (кирилицата) в обкръжението на глобалната информационна мрежа, която се базира на латиницата; отвореност на сръбската култура и системно прокарване на мостове, които да я свързват с културите от балканско-славянския цивилизационен кръг, а в широк смисъл – и с европейското и със световното цивилизационно наследство; равноправие между т.нар. “елитна” и “популярна” култура; поощряване на религиозната, националната и гражданската толерантност, особено в рамките на Югоизточна Европа; доброволност; изключване на комерчески цели; научна и обществена коректност; политически неутралитет; подтикване на младите научни и културни елити в отделните страни за адаптиране към нуждите на информационната цивилизация ... както и всички други принципи, които пряко или косвено са свързани с основния замисъл на начинанието. Библиотеката е структурирана в следните раздели: антропология с етнология, филология, лингвистика, археология, история, философия, богословие, литература, театър, изобразително изкуство, музика, комикс, фотография, филм и телевизия. В края на 1998 год. стартира първото средище от програмата за международно сътрудничество – “Растко-Румъния”. Оттогава до днес вече са факт следните интеркултурни средища на “Растко”: “Цетине”, “Печ”, “Бока”, “Темишвар”, “Киев /Лвов”, “Унгария / Сентандрея”, “Скадар”. Следва стартирането на “Растко – Бугарска”, който по предварителна преценка ще бъде най-обемната библиотека след матичната. В подготовка са подпроектите “Полша” и “Будишин” (за културата на лужишките сърби).

Българското присъствие в проекта “Растко” не е само в съвместното средище, което предстои да се открие на 24 май – български автори се срещат и в съдържанията на други издания, включени в матичната библиотека, както е поредицата списания Кодови словенских култура, посветена на духовната, основно народната култура на славянските народи. Български партньор на д-р Деян Айдачич е д-р Георги Чобанов, преподавател във Варненския свободен университет и в Шуменския университет. Заедно със своя екип от сътрудници д-р Чобанов стартира преди повече от година виртуална библиотека Литернет (liternet.bg), в която могат да се намерят интересни произведения на съвременни автори, литературна критика, помощни материали за преподавателите по български език и литература, сбирки с тестове по български език, текстове на български класици, цели книги, като например нашумялата поради изключителното богатство от библиографски данни книга на покойния колега-славист Величко Тодоров “Знам ги аз тях! Сърбия и сърбите в българската литература”.

Библиотеките “Растко” и “Литернет” са изключително полезно и ценно средство за повишаване на квалификацията и за попълване на информационни празноти на преподавателите по български език в основните и в средните училища както в България, така и извън нейните граници (например учителите в общините, където живее българската народност в Република Сърбия); за запознаване с определени проблеми в естествената им съпоставителна среда. Искаме или не, новите технологии и новият начин на общуване и на получаване на информация настъпват, завземат територии и откриват пространства, които по-старите поколения не са си и представяли. Но тези, които работят в областта на просветата, културата и науката нямат право да изостават от степента на информираност на своите възпитаници – неведнъж се е стигало до парадокса учениците да притежават повече умения и знания от учителите си именно поради по-голямата им мобилност в Интернет. Ето че международно общество от ентусиасти (но същевременно достатъчно компетентни в своята област специалисти) предлага нещо, което ни прави съпоставими с представителите на други култури по света, като представя достойнствата на нашите култури, на нашата азбука (всички материали са поместени като оригинални текстове на кирилица, има и много двуезични публикации), на нашите творци и учени. В заключение можем да препоръчаме на всички просветни, научни и културни дейци да потърсят и открият своята област от интереси във виртуалната библиотека, да я препоръчват на своите възпитаници, както и сами да се включват както с мнения и препоръки, така и със собствени разработки. Адресите и пътищата за контакти с ръководителите на отделните проекти са посочени на съответните страници.

(Авторката е преподавател по българистика във Философския факултет в Ниш)