|
|
Милена Беновска-СъбковаЯвлението екстрасенси от гледна точка на фолклористикатаБългарски фолклор, кн. 5, 1993
Отворената вратаКогато през 1990 г. за първи път посветих една кратка публикация на започващия тогава бум на паранормалните явления в България, нещата изглеждаха ясни от гледна точка на противопоставянето "традиция-модернизация": с лекота се откриваха приликите между "поведението" на бързо добилите популярност полтъргайсти и фолклорните демонологични персонажи, между екстрасенсите и традиционните баячки, врачки, ясновидци. Просто изглеждаше и обяснението - настъпилата икономическа и духовна криза намира своеобразен отдушник в обръщането към света на паранормалното, а това е и неосъзната компенсация за духовните празноти, причинени от десетилетията официално култивиран атеизъм[1]. Оттогава насам през изминалите три години продължих системно да се интересувам от проявите на паранормалното и да ги изучавам. Междувременно тези явления се разраснаха неимоверно и от куриозни факти, подхранващи глада за сензации (и вестникарския бизнес), се превърнаха в трайна черта на социалното битие на българина в периода на посттоталитарен преход, в елемент на всекидневната му култура. Днес разбирам, че колкото повече опознавам фактологията на паранормалното, толкова поясно осъзнавам сложността на явлението и невъзможността да му бъде дадено непротиворечиво обяснение от една единствена гледна точка. Така предишното ми схващане за екстрасенсите (най-типичната и най-масова практика на паранормалното) като следовници на познати от фолклора културни модели се оказа вярно, но недостатъчно. Практиката на екстрасенсите е толкова богата на индивидуални детайли, че връзката с традицията се оказва само един от белезите на явлението. Освен това, като всяка човешка дейност, и тази практика е динамична, в нея непрекъснато протичат изменения; запознавайки се с даден факт, изследователят пропуска няколко други; индивидуалните изследователски усилия са определено недостатъчни, за да се обхване явлението екстрасенси в неговата цялост - необходимо е системно и масирано наблюдение. В този смисъл настоящата работа (а и настоящата книжка на списание "Български фолклор") може образно да се сравни с открехването на врата, зад която се намира непознат сложен свят, изпълнен с много изненади. Написаното ще е само малка крачка към откриването на този свят. Паранормалното в изследователското поле на фолклористикатаЗакономерен е въпросът: има ли отношение фолклористиката към изучаването на паранормалните явления и могат ли нейните изследователски методи да допринесат за изясняване на природата на тези явления? Този въпрос може да бъде поставен на две нива: а) в плана на фолклористиката като международна наука; б) на равнището на националната наука и в контекста на българската култура. От позициите на днешния ден може да се каже, че фолклористиката като наука вече е определила отношението си към паранормалното - скандинавските и американските фолклористи го изучават активно и целенасочено от началото на 70-те години насам[2]. Опитът на тези колеги е ценен още повече и поради факта, че съществува несъмнен изоморфизъм между изследваните от тях явления - лечителство и ясновидство - и различните прояви на паранормалното в България. Изучаването на паранормалното е част от процеса на преориентация, който протича в тези национални фолклористични школи, и на насочване на изследователските интереси към проблемите на нашия съвременник, обитаващ предимно градовете[3]. Що се отнася до българската фолклористика, тя е изправена пред необходимостта без отлагане да определи отношението си към безспорния бум на паранормалните явления, с който е белязан животът на българското общество в неспокойните години малко преди и най-вече след знаменателната 1989 г. Тук е мястото да се каже, че твърде хетерогенната и изключително сложна природа на паранормалните явления не може да се обхване в тяхната цялост само с изследователските методи на фолклористиката. Най-просто казано, паранормалното обединява разнородни прояви, чиято същност е двойнствена: те са едновременно и природни, и социо-културни феномени. Очевидно фолклористиката има отношение към втората от тези две страни. С други думи, възможностите на фолклористиката по отношение изучаването на паранормалното са естествено ограничены. Същевременно с това обаче професионален дълг на фолклориста е да наблюдава и документира едно от най-своеобразните явления в културата на българите в наши дни. В този план е важна уговорката, че фолклористът не е в състояние да реши въпроса за достоверността на информацията за и от носителите на паранормални способности и затова е излишно да го поставя[4]. Изследователската методикаДобросъвестността изисква да призная, че адекватната на изучаваното явление изследователска методика още се търси. Три са източниците на информация за екстрасенсите (по-натам: ЕС): публикувани данни, интервюта с ЕС и с пациенти и наблюдения над практиката на ЕС. Наблюденията са твърде важни, тъй като словесните описания са като правило неточни. Интервютата с ЕС и пациенти, както и наблюденията, са проведени през 1992-1993 г. Поради етични съображения отбелязвам само с инициали имената на онези ЕС, които не желаят да се дава разгласа на дейността им. Началото: формиране и същност на явлението ЕС в БългарияКога и как се зароди явлението ЕС в България? На първия въпрос не може да се отговори с необходимата точност, но е ясно, че първите представители на тази категория хора заявиха за себе си през втората половина на 80-те години. ЕС обаче се превърнаха в масово разпространено и поради това - социално значимо явление през 1990 г. Голяма част от тях я сочат като година, когато те са открили у себе си паранормални възможности и са започнали практиката си на биоенерготерапевти[5]. Ако се приеме с известна доза условност годината 1990 като вододелна за превръщането на ЕС и тяхната дейност в мащабно явление със значителни за България социални измерения, то оформянето на понятието и налагането на термина ЕС трябва да бъдат отнесени към втората половина на 80-те години. Вероятно решителна роля за формирането на представата за ЕС изигра дошлата заедно с "перестройката" (чрез пресата и телевизията) информация за възгледите, дейността и методите на московската лечителка Джуна (Евгения Давиташвили). В полза на такова виждане говори фактът, че част от българските ЕС са ученици на Джуна, т. е. директно са били обучавани от нея[6]. Със сигурност обаче влиянието на Джуна не се изчерпва само с прякото обучение. Някои ЕС правят признания, че са решили да се заемат с биоенерголечение, след като са се запознали с публикациите за Джуна (Живка Петкова, Мария Георгиева, Евангелина Миленкова, Емилия Борисова, Донка Ангелова)[7]. Освен това схващанията на Джуна за лечителската дейност са модел на поведение, който е следван непряко, понякога без дори да се знае, че дадена практика е въведена от Джуна. Така някои черти от портрета на българските ЕС имат аналог у Джуна, без да са били целенасочено култивирани, нещо повече, те се срещат у личности, който не са школували у нея: Джуна рисува, пее, композира музика, пише стихове, снима се във филми[8]. В една или в друга форма изявата на полето на художественото творчество е характерна и за част от българските ЕС (Танелия Стайкова, Евдокия Кърджиева, Веселина Здравчева, Поля Дочева[9], Надка Бежева, Цветана Николова[10], Нели Колева, Елка Георгиева, Р. И.). Самостоятелни художествени изложби са правили Нели Колева, Танелия Стайкова, Надка Бежева. Характерна за ЕС у нас е представата (за която не разполагам с факти дали е фиксирана у Джуна), че картините, нарисувани от тях, лекуват. Най-важното обаче е утвърждаването на безконтактния масаж като основен лечебен метод и авторството в това отношение безспорно принадлежи на Джуна, която (през лятото на 1989 г.) демонстрира своята методика чрез поредица от телевизионни сеанси. Към същия период - края на 80-те години - се отнасят и проявите на допринеслите за "нажежаването до бяло" на обществения интерес към паранормалното д-р Кашпировски и Алан Чумак (и двамата от бившия СССР). Значение за превръщането на екстрасенсите от единични случаи в масово разпространена практика има и настъпването на демократичните промени в България, изиграли ролята на катализатор, чрез което се обяснява донякъде и фиксирането на първата демократична 1990 година като решаваща за оформянето на облика на разглежданото явление. Доказателство за ролята на политическия климат като задържащ или усилващ фактор е признанието на ЕС Цветанка Рангелова от София: "Бях дълбоко убедена, че мога да помагам на хората по друг начин - безкрайната им болка ме измъчваше. Започнах с опити за лечение с билки, акупресура, контактен и безконтактен масаж (тогава още не се говореше за биополе) само на близките си. Резултатите бяха повече от добри. Трябваше, разбира се, да мине време, за да се почувствам уверена, да натрупам опит... Това продължи до 13 април 1984 г., когато органите на Държавна сигурност проведоха осеммесечно следствие. Те установиха, че "наистина зная и мога", но съм "обществено вредна". Принудиха ме да подпиша протокол, в който се отказвах от всякакъв род подобни дейности. При появата на първите ЕС у нас - не посмях дълго време да потърся контакт с тях - страхът от изселване бе все още силен... Едва след 10 ноембри 1989 г. си разреших да приложа своите умения сред по-широк кръг от болни. Сега се радвам, когато чета благодарността в очите и в редовете на писмата им"[11] Културният модел - приемственост и развитиеИ така, към края на 80-те години беше оформен културен модел, който съответстваше на понятието ЕС: съчетание от лечителство и ясновидство, с акцент върху първото или върху второто. Понякога ЕС сами осъзнават този факт: "Ясновидството и лечителството - това ми е дадено" (Р. И., август 1993 г.). Той се доказва от трите справочника, посветени на ЕС в България и включващи 288 имена[12] Това съчетание от способности и качества напълно се вписва в рамките на класическия фолклорен модел, известен ни от миналото и така актуален и днес. От речника на Найден Геров се разбира, че чрез думата "врачка" се обозначава лице, което гадае и лекува ("Врачка - която врачюва, бае, чярува"[13]). Същата комбинация от способности, но с акцент върху лечителството, се отнася и до баенето и баячите ("Кога е някой болен, бае си за да оздраве и кога постигне некого неволя, той си бае, за да види от що е, та да се пази занапред"[14]). Трябва да се подчертае, че завещаният от българската традиция културен модел оказва активно въздействие върху днешната практика на ЕС. Така към ЕС Валентин Михайлов са се обърнали два пъти колеги от неговата работа с молба да помогне за откриването на откраднати леки коли. Характерно за Валентин Михайлов е доминирането на лечителските над ясновидските способности (лечителската си дейност той започва през 1990 г., докато "третото око" развива едва в края на 1992 г.). Представата за лечителството е традиционно свързана с тази за ясновидството и затова хора в нужда се обръщат към ЕС дори и с молба, която не съответства напълно на свойствените за конкретната личност способности. Пак като активно влияние на традиционния културен модел върху днешната културна практика могат да се разглеждат и случайте на обръщане към ЕС с молба за "разваляне" на черна магия[15]. Като разширяване на традиционната представа за ясновидството пък може да се тълкува прилагането на паранормалните способности при диагностициране на повреди в леки коли (Р. И.) и други технически съоръжения[16] или дори направо при провеждане на научни изследвания с фундаментално значение (последното се отнася до покойната вече Слава Севрюкова)[17]. От друга страна не може да се твърди, че този модел е специфичен само за българската традиция. Това се вижда от практиката на баячки, врачки, ходжи и пр., характерна за различните етнически групи в България (главно за турци и цигани), така и от данните за отдалечените от нас и в културно, и в географско отношение райони (напр. Норвегия или Ботсвана)[18]. С други думи, дейността на ЕС, съзнателно или не, е свързана с универсален културен модел, който обвързва лечителството с ясновидството. За част от тях (около 10% от изследваните към 300 ЕС) това обвързване е пряко, защото са наследили способностите си по семейна традиция (в семейството или в рода е имало баячка или лечител) [19]; това обстоятелство се обяснява с факта, че фолклорната култура (наричана още и "реликтова") на селото, въпреки очевидните деструктивни процеси в нея, е все още жива и активно влияе върху цялостния културен облик на българското общество. В случайте, когато пряка приемственост с народната култура не се установява, може да се говори за несъзнателно възпроизвеждане на универсални културни модели[20]. Техники и методи на лечителството и ясновидствотоМетодите за диагностика и лечение и техниките на ясновидството, прилагани от екстрасенсите, се отличават с изключително разнообразие и именно те показват, че всеки екстрасенс има свой строго индивидуален и неповторим облик. Според анкетата, проведена сред ЕС от Постуниверситета за нова Култура (ПУНК), най-често срещаните методи на диагностика между анкетираните 114 души са: безконтактна диагностика, диагностика с ръце, по снимка, телепатична диагностика, диагностика по телефона, чрез радиестезични методи. По-малко разпространени са: емпатийната диагностика, виждането на вътрешните органи, диагностиката с очи, диагностиката чрез посредник, с помощта на извънземните цивилизации, ментални методи; по двама от анкетираните са посочили физикалните методи, кармичната диагноза, реликтово виждане, диагноза по име: само един от тях е посочил диагноза по косъм (Лилия Габровска), чрез пулса (Лидия Параскевова), чрез анализ на външния Вид (Иван Божилов), чрез рисунка (Галя Николова), чрез химикал върху анатомичен атлас (Денка Стойкова), чрез опипване на акупунктурните точки (Лилия Габровска), чрез "изваждане на матрица" на болното място или орган (Стефанка Ошавкова) [21] Най-прилаганите сред тези методи са популярни и като методи за лечение: безконтактен масаж, по метода на Джуна, контактен метод и с ръце, по телефона, по телепатия, чрез мисъл и чрез поглед, акупресура и точков масаж. На голяма популярност се радва и завещаната от българската традиция фитотерапия. По-рядко са посочвани методите: биоактивиране на вещества (вода, крем), полагане на ръка, молитва, общ масаж и масаж на пети и длани, физикални и ментални методи, мануална терапия. Петима са посочили като метод помощта на извънземните цивилизации, трима - космичната енергия, двама - енергетичен двойник и един - чрез астралното тяло: по двама са посочили лечението чрез хипноза, чрез глас, медолечението и рефлексотерапията; сочат се още снимки, мехлеми, въздействието на изкуството, водолечение, рефлексотерапия и др[22]. Сред тези многобройни техники и методи на лечение определят и емблематичен за типологията на феномена ЕС е безконтактния масаж. Това е един от основните признаци, по които ЕС се отличават от традиционните баячки, лечители, "правилци", "чакръкчии" и пр. Трябва да се подчертае обаче, че нито един от биоенерготерапевтите не се ограничава в практиката си с прилагането на един-единствен метод - обикновено се прилага набор от методи. Този набор подлежи на изменения с течение на времето (изоставят се едни методи и/или се включват нови). Комбинацията от методи и тяхната динамика имат ярко индивидуален облик. Един или друг метод (или техника) може да бъде използван от много биоенерготерапевти, но комбинацията от методи и еволюцията им са винаги белязани от печата на индивидуално неповторимото. Така Рафаил Горанов от Русе (р. 1926 г.) [23] използва радиестезични уреди и методи: медно радиестезично махало (подобно на зидарски отвес) и багети (медни пръчки), контактен и безконтактен масаж; от друга страна обаче Горанов прилага и наученото от своята баба баячка (банатска българка от с. Драгомирово, Свищовско) - билколечение и други "природни" методи (например лечение на екземи с мас, зехтин и яйчен белтък). Не са без значение и познанията му на треньор по борба при лечение на болести на опорно-двигателния апарат. Наблюденията над работата на Рафаил Горанов нагледно убеждават в това, че лечителството и ясновидството са две неразривно свързани дейности. Използват се дори едни и същи уреди - така радиестезичното махало се използва както за поставяне на диагнози, така и при "гледане" - при различните видове гадания. При диагностика се съди по движението на махалото за енергийното състояние на болния, докато при гадаене махалото на чисто семиотичния принцип "дава отговор" "да" или "не" на поставени от гадателя въпроси. То се оставя от него да се движи над ръката на човека, чиято съдба се "гледа"; същото се прави и над снимка (обикновено на отсъстващ в момента на "гледането") или над карти. Отношението на Р. Горанов към махалото и картите свидетелства за важността на индивидуалния подход при контакта лечител - лекуван. Така за махалото си той казва: "Това махало още от правенето - само аз работя с него. Не мога да го дам на Вярка (присъстващата на разговора Верка Иванова, екстрасенс от София) да го пробва. Ще се развали... Мой ученик, към когото отидох да потърся помощ, той потърси помощ от други. Наляхме метала първо. А аз го заработвам предварително метала. И той вече го изработи. И на никого не го давам да го бута." Уникат на свой ред са картите, по които гадае Р. Горанов - те са ръчно изработени специално за него, като самите изображения върху картите са съвсем различни от тези върху стандартните карти за игра, които се употребяват и за "гледане". Виждането за строго индивидуалната връзка между екстрасенса и радиестезичното махало се споделя и от Иванка Кадийска от Добрич (изразено в анкетата с нея, също от юни 1992 г.) Връзката между лечителството и ясновидството понякога достига до неразчленимост между двете дейности - както на предметно, така и на процесуално равнище. Така фотографиите се използват както при поставянето на диагноза, така и за ясновидство. За тази цел фотографията трябва да е скорошна, не по-стара от две години, и да показва изцяло лицето, за което се събира паранормалната информация. Поставянето на диагноза и гадаенето по снимка съм наблюдавала многократно (с Р. Горанов, Р. И., Н. Б.). Въпреки че декларирах неутралността на фолклориста по отношение на въпроса за достоверността, не мога да не отбележа, че в известна част от споменатите случаи паранормалната информация доста точно отразява действителните факти (Р. И.). Сливането на ясновидството с лечителството се проследява отново в пасаж от интервюто с Р. Горанов, отнасящ се до лечението на малката Натали от Плевен. "И са го отписали (детето - М. Б.) отвсякъде. И казва: "Това дете ще умре, не се занимавайте повече." Дори са я водили, това дете, то се е родило.... на шест месеца с такава голяма глава. Къси ръчички, къси крака. Ненормално. Вяра Кочовска не го е бутнала с пръст. Не че говоря лошо против нея. (...) И по моему свекървата от Плевен е казала: "Махнете го това чудовище от къщата ми, щото ще го изхвърля през прозореца!" И го земат тази баба и тоз дядо - от "Червена звезда". Дядото се обажда. Идва и ма зема - дъщеря ми тука работи, в София живей. Отивам. Първата ми работа беше да зема ръчичката му - това дете има ли знаци за живот, горе-долу колко, късмет дали има, деца ще има ли. Установявам: тя ще живее седемдесет и пет-деветдесет години! Тя ще ражда деца. Има късмет. И как може да кажат: "То ще умре, оставете го, не се занимавайте с него." Залепихме на масата отдолу тука, че екстрасенса Горанов казва, че Натали ще живей. Тука правих една седмица сеанс, след месец и нещо - това е било на дванайсти-тринайсти ноември, на дванайсти, да, додоха в Русе. Аз имам Курбан във връзка с мойто простреляно и тъй нататък, да не ви обяснявам. И на третия, сега когато доде, двайсет и девети-трийсти април някъде, значи - детето са оправи, никой не може да каже, че това е Наталито." В случая Р. Горанов прилага хиромантията, за да реши ще живее ли детето и ще има ли смисъл то да бъде лекувано. За да се доочертае наборът от характерните за този ЕС техники и методи, трябва да се отбележат също и неговите разкази за контакти с мъртвите (под формата не на познатите спиритични сеанси, а като телепатична връзка) - очакване с химикалка и лист в ръка на гласове, които само той чува. Освен това Горанов обяснява паранормалните си възможности с намесата от страна на "извънземните": "Аз съм посетен от извънземни. (...) Зареждането (с енергия - М. Б.) ... досега няколко пъти са ме зареждали през деня. В едно село, Свищовско, в самия Свищов и пред дома. (...) Най-важното, че ми се затварят очите и не чувствам нищо. Няма ме. След десет-петнайсет минути чувствам как съм... тежа на земята. Тежа." Също като средство за "зареждане" с енергия Р. Горанов сочи дърветата, които има в двора си и които той "захваща" - способ, характерен за практиката на Бялото братство (дъновистите) и за други синкретични религиозни учения, отвеждащи в крайна сметка към будизма. Да прегърне дънера на едно голямо дърво (растящо на бул. "Прага") препоръча на пациентка в състояние на нервна криза В. Михайлов и препоръката беше изпълнена (14 септември 1993 г., София). За лечебната сила на телесния контакт с дърветата говори и В. Аврамов в лекцията си пред софийския Клуб на ЕС "Астрознак" (28 септември 1993 г.). От дърветата се зарежда и ЕС Илиана Янева[24]. Описанието на методите на Р. Горанов показва, че наборът от техники и способи, практикуван от даден ЕС, е винаги индивидуален, при все че всяко от съставящите този набор средства може да бъде широко познато и разпространено. В конкретния случай характерният за Р. Горанов набор съдържа специфични за ЕС методи, наследени от традицията методи, но също така и някои строго индивидуални похвати (например картите му за гадаене). Строго индивидуална е методиката на видинската лечителка Иванка, която продължително "обработва" пристали преди приема на пациентите[25]. Свободата на вариации и комбиниране на техниките отличава ЕС от техните предшественици - селски баячки и лечителки, които в много по-голяма степен се придържат към наученото по традиционните устни канали. Социална характеристика на феномена ЕСИзброяването на характерните за ЕС техники и методи закономерно поставя въпроса - какви хора упражняват тези занимания. Опитът да се установи полово-възрастовата, образователната и професионалната характеристика на ЕС се опира на публикуваните данни в споменатите три справочника. Трите издания не са еднакво информативни, тъй като справочникът на Н. Бънкова, които включва 128 имена, не съдържа данни за възраст, образование и професия. Според изготвения от ПУНК справочник, от изброените в него 114 ЕС 75,65% са жени; според изготвения от В. Точева и М. Макавеева справочник процентът на жените ЕС е 85,4%, а според справочника на Н. Бънкова, жените съставляват 61,9%. По-големият процент мъже в последния случай се дължи на включването в понятието ЕС (съответно - и в книгата) на някои традиционни "правилци" ("чакръкчии"), както и на известни български радиестезисти - и едните, и другите са най-вече мъже. Въпреки очевидното несъвършенство на тази статистика, може да се твърди, че количествено преобладават жените ЕС. По отношение на образованието, според справочника на ПУНК, висше образование имат 33,94% от анкетираните, полувисше - 11,93%, средно образование - 47,71% и основно - 6,42%. Според справочника на В. Точева и М. Макавеева 37,5% от представените ЕС са с висше и полувисше образование, останалите имат средно образование. При все че процентът на завършилите висше или полувисше образование е относително висок, може да се каже, че тази статистика приблизително отговаря на известните от десетилетия данни за образователното равнище на българското население. Определена зависимост между упражняването на екстрасензорните възможности и професиите на ЕС не може да се установи. Същото може да се каже и за възрастовия състав - ако се погледне на биоенерготерапията като на вид професионално занимание, ЕС не се различават от другите професионални групи. Според справочника на ПУНК преобладават ЕС между 30 и 50 годишна възраст (61,11%), такава тенденция се установява и според справочника на В. Точева и М. Макавеева (66,6%). Следователно по признаците възраст, професия и образование характеристиките на ЕС не се отличават от тази на българското население като цяло. Впечатление прави обаче количественото преобладаване на жените ЕС. Това вероятно трябва да се обясни както с по-голямата чувствителност към проблемите на духовното във всичките му измерения, така и с наследеното от българската традиция количествено преимущество на жените лечителки (главно баячки). Професия ли е да си ЕС?На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно. Като опорна точка за разглеждането му би следвало да служи отношението към заплащането (по-широко взето отношението на ЕС към парите). Вероятно като професионалисти би трябвало да се разглеждат тези ЕС, които се препитават от лечителство, ясновидство и пр., т. е. тези от тях, които не упражняват друга професия и срещу своя труд вземат заплащане. Част от ЕС работят едновременно в еднолични или в колективни фирми срещу заплащане. Трудността за категорична преценка по въпроса иде от две посоки. От една страна, има случаи, когато ЕС, практикували във фирма, я напускат, отказват се от платената практика и започват да лекуват безвъзмездно (Валентин Михайлов, Р. И.). От друга страна, именно сред получавалите заплащане се наблюдава комерсиализацията и опорочаването на явлението. Практикуваното от друга широка група ЕС безвъзмездно лечителство отговаря на традиционното отношение на селската баячка към парите - лечителските способности са дар и затова трябва да се отдават даром. Очевидно за част от ЕС биоенерготерапията е професия, а за други е занимание в свободното време. С какви усещания е съпътствано въздействието на ЕС върху неговите пациенти? Тук ще се абстрахирам от псевдолечителите, които срещу няколко секунди размахване с ръце срещу пациентите получават солидно заплащане. Тези усещания са характерни както за пациента, така и за лечителя и са сходни помежду си. Пациенти споделят следното: "Още с влизането в дома на Елка (Елка Георгиева - М. Б.) почувствах силни вълни, които минаваха по повърхността на главата ми. (...) Тя стана и тръгна към мен и тогава още по-силно почувствах нейното въздействие. Нещо като ток премина през цялото ми тяло и веднага след това - много силна топлина" (впечатление на Стойна Димитрова от Пловдив за Елка Георгиева) [26]. За "иглички", парене, затопляне, изтръпване или пък охлаждане говорят пациентите на Димитър Табаков от София[27]; тръпки е усетил лекарят д-р Христо Яков от Пловдив по време на сеансите на Христина Димитрова от София[28]. Затопляне е изпитал и Т. М. от София, пациент на Христо Христов; затопляне и "вълни" - Е. 3. К. от София, пациентка на Валентин Михайлов; затопляне и "ток" - Н. М. от София, пациентка на Нели Димитрова от София. Затоплянето понякога е толкова силно, че предизвиква изгаряне. Такъв е ефектът от допира с Иванка от Видин според свидетелство на съпруга и А. Руденко[29]. За подобно въздействие на Нели Димитрова споменава пациентката и В. Г. от София. Сходни са усещанията на самите ЕС по време на сеанс: "иглички", парене и топлина, понякога хлад изпитва д-р Илиана Янева, ЕС от София; своя пръв опит за въздействие върху сляпа поради диабет близка ЕС Румяна Коцева от Берковица описва така: "Снаха ми усети затопляне и видя пръстите на ръката ми. Аз почувствах "боцкане" и силно напрежение в ръцете си." Подобни са и усещанията на ЕС Живка Петкова от Благоевград; като удар от електрически ток е изживяла първия си опит да лекува Мария Братанова от Стара Загора[30]. Важно е да се спомене, че напълно сходни са характеристиките на контакта с пациентите на норвежкия лечител Андреас, отнасян към категорията народни лечители, известни под названието "топли ръце". Според собственото признание на Андреас, той чувства "силата" си по време на лечебни сеанси като "обливаща, силна и пареща топлина". Подобни са и усещанията на неговите пациенти, които свидетелстват как в процеса на лечение от ръцете на лечителя изтича интензивна топлина, а през телата им минава нещо като електрически ток[31]. Съвпада описанието на едно друго явление от сходен порядък - у българския ЕС, от една страна, и у норвежкия лечител - от друга. Последният изпитва силна болка и изтръпване, продължаващо с часове, когато се докосва до болния от рак и друга тежка болест. "Той мисли, че това е защото по един или друг начин той изтегля болестта на хората в своето собствено тяло и това причинява страшните болки в ръката му"[32]. За подобно явление говори и българската ЕС Елка Димитрова - лекувайки пациента от дадена болест, тя заболява от нея (анкета с Елка Димитрова, юни 1992 г.). На тази специфична "обратна връзка" се базира и т. нар. "емпатийна диагностика": лечителят усеща болния орган на пациента чрез болки на същото място в своето тяло и така поставя диагноза[33] (Жечка Арабаджиева, Мария Желязкова, Елена Иванова, Магдалена Иванова, Тинка Карагяурова, Пенка Панурева, Станка Орманова, Кула Георгиева). Мирогледната система на ЕССистемата от възгледи - идейната "подплата", която обуславя практиката на ЕС, е твърде сложна. Не става дума просто за схващания относно човека, здравето и лечението, а именно за цялостна концептуална система, която обхваща проблеми на макро- и микрокосмоса, екзистенциалните проблеми на битието, връзката човек-природа, проблемите на морала, въпросите на трансцедентното и пр. Невъзможно е тази система да бъде обхваната в едно кратко изложение, затова тук на първо време ще се направи опит да се подредят и систематизират фактите. Централно място в концептуалната система на ЕС заема понятието биополе което е дълбоко дискусионно по своята природа. Както практиката обаче, така и идеите на ЕС биха рухнали без него. Без да вземам страна в дискусията по въпроса, привеждам едно мнение, което дава представа за това, какво разбират ЕС под биополе: "Човешкият организъм като биологически вид се състои от два вида материя: от биологично-веществена структура - костна, мускулна, нервна, кръвна и др. видове тъкани - и от енергийно-полева структура. Или с други думи казано, всеки човек се състои освен от биологичния организъм и от енергийно тяло, изразяващо се чрез т. нар. биополе. Днес е доказано, че биополе има всеки жив организъм. Нещо повече, има научни доказателства, че освен човека и животните, биополе имат и растенията. Енергийното тяло или поле имат компоненти на условно наричаната от нас мъртва природа - скали, минерали, кристали, вода, нефт и др. полезни изкопаеми, т. е. съставки на земната кора. Биополето на човешкия организъм се състои от различни видове физични полета електрично, магнитно, електростатично, инфрачервено, ултравиолетово, акустично, йонизиращо и др. Тези енергийни полета се образуват в органите на цялото тяло постоянно, излъчват се в околното пространство. Приема се за доказано, че живите организми създават около себе си сложна картина от физични полета и излъчвания, чрез които ежеминутно сигнализират (информират) за своето вътрешно състояние. Приема се също така, че материални носители на тази информация са елементарните частици и свързаните с тях полета. (...) Екстрасенси са тези от нас, които имат повишена сетивност да улавят, да усетят, да възприемат и да осъзнаят информацията, която живите организми (в това число и човешкият) изпращат в околното пространство"[34]. Общоразпространено сред ЕС е схващането, че именно чрез биополето си те осъществяват лечение, ясновидство, телепатия, телекинеза, помагат за намиране на изгубени вещи и хора, за откриване на подземни води и полезни изкопаеми и пр. По въпроса за това, дали чрез обучение всеки човек би могъл да развие екстрасензорните си възможности, мненията на ЕС се разделят. Част от тях смятат - така мисли Джуна - че всеки човек може да бъде обучен и да развие естествените си възможности[35]. Въз основа на този принцип действат многобройните школи за обучение по биоенерготерапия. Друга част от ЕС пък смятат, че свръхсетивността е дар, който не е даден на всеки: "Всеки не може да стане ЕС лечител, каквото и обучение да премине" (Р. Горанов) [36] Мирогледната система на ЕС има много и разнообразни източници за формирането си. От една страна, това са (квази)научни понятия като биополе, базиращи се на съвременните научни разбирания за енергията. От друга страна, тук мирно съжителстват елементи от различните религиозни системи и учения - ортодоксалното християнство, будизмът, синкретичните религиозни учения (дъновизмът например). Напълно в реда на нещата е например ЕС да постави диагноза кармична обремененост" (будистка заемка), а да препоръча като едно от лечебните средства обикновено църковно покаяние. С тези религиозни компоненти са свързани и етичните възгледи на ЕС. Активно влияние върху схващанията на ЕС оказва и народната митология, на свой ред също свързана здраво с християнската традиция. Вижда се, че сравнително неголяма част от възгледите на ЕС имат, така да се каже, "автохтонен" български произход (народната вяра, ценностите на православното християнство). Значителна е ролята на международно разпространените духовни движения: важни и често употребявани понятия като чакра, карма, прераждане възхождат към традициите на будизма и свързаните с него многобройни съвременни духовни школи със синкретичен характер. Понятия като "третото око" (обозначяващо най-общо способността за ясновидство) също има международно разпространение[37], при все че техният произход не може да бъде категорично определен. От една страна, всичко това сочи, че българинът е станал "гражданин на света". От друга страна, явлението ЕС е коренно свързано с българската култура, с духовната криза и с днешния ден и "отвореността" на този феномен за съвременните културни явления не променя това. Има ли всичко това нещо общо с фолклора? Видяхме, че в част от случаите между практиката на ЕС и традиционните лечители и ясновидци има пряка приемственост. По-важното обаче е друго - че независимо дали ще наречем цялата тази философия "синкретична" или "хетерогенна", отличителна нейна черта е, че е организирана по законите на митологичното мислене. Правомерен е в този случай терминът "картина на света", прилаган обикновено при изучаването на мирогледните системи, доминирани от митологичното мислене. В полза на това твърдение говорят наблюденията, че ЕС боравят с бинарни опозиции; имат своя космогония, космология и есхатология (същностни дялове на всяка митология); имат неравноценно отношение към времето и пространството; в техния концептуален свят наука и митология са неразчленими. Със свойствената за митологичното мислене незавършеност на образа се отличават космогоничните представи, споделяни от българските ЕС: моделът на света не е окончателно очертан и това дава възможност той да бъде домоделиран от всеки индивидуален интерпретатор. Фолклорните вярвания на българите за света могат да се опишат чрез няколко дихотомии и една от тях включва като компонент отвъдното, страната на мъртвите. На характерния за ЕС космологичен модел също е присъща вертикална йерархия, но за разлика от традиционния модел, този модел не се оформя като представа за подземното царство. Общо взето, светът на незримото според ЕС се дели на три нива - ниско и средно ниво (виждането за представителите на тези равнища е принципно изоморфно с традиционните представи за мъртвите души) и висши нива - извънземните цивилизации (ИЗЦ). Контактът с последните е благоприятен за ЕС и е знак за избраничество, докато допирът с представителите от "ниско и средно равнище" може да бъде опасен (Р. И., 16.07.1993 г.). Представата за ИЗЦ е ключова за космологичните представи на ЕС, както и за концептуалната им система като цяло. ИЗЦ и техните представители заемат най-високо място в характерната за ЕС ценностна система. По определен начин те се асоциират и до голяма степен се отъждествяват с представата за Бога: "Между другото, има много ИЗЦ. В нащата Галактика се наброяват много. Даже се знае от контактьори точната цифра колко е. Аз сега не мога да я кажа. Но има една много строга йерархия на Космоса между тези цивилизации. Повечето са много по-напреднали от нас. Може би даже с милиони години напред. Много напреднали. И също така са свързани в една йерархия. По върховете са т. нар. "божествени цивилизации". По този въпрос има много посведущи от мене, нали, и биха могли по-точно да кажат някои работи, но на върха е Бог. Сега - много интересно е какво схващане се влага в Бог, в понятието Бог. Това е върхът на тази йерархия. Някои казват даже, че за нашата Галактика, нали... изобщо има съвети, планетарни съвети, галактически съвети, междугалактически съвети. И така съм чувал например, че председател на галактическия съвет на нашата Галактика е Исус Христос. Междугалактическият съвет - може би да се приеме - нещо като Бог. Това е едно схващане" (В. Михайлов, 24.06.1993 г.). Този пасаж отлично илюстрира характерния за възгледите на ЕС синтез на различни по характер и потекло компоненти - в случая на фундаментални религиозни понятия с елементи от научната фантастика. Наблюдава се и намесата на някои характерни за научното мислене особености (В. Михайлов е научен работник) - допускането на алтернативни хипотези ("това е едно схващане"), отказът от категорично-императивната форма на налагане на мнение ("може би да се приеме", "има и по-сведущи от мене"). Относно научната фантастика може да се каже, че понякога се наблюдава не само имплицитното и обвързване с религиозни доктрини (както в цитирания случай), но и директно позоваване на нея като на източник на достоверна информация. Така в лекция пред клуба на софийските ЕС "Астрознак" контактьорът Павел Калев изтъкна, че писателите-фантасти Рей Бредбъри и Айзък Азимов "имат информация", т. е. че те самите са контактьори и са удостоени с честта да получат от ИЗЦ знания за последните и за техния свят (август 1993 г.). Тези факти водят до една важна констатация. В първата и безспорно пионерска работа, посветена на уфологията, К. Г. Юнг чрез анализа на имплицитно съдържащите се в разказите за НЛО симболи и архетипи стига до извода, че представата за ИЗЦ е модерна трансформация на прастарата вяра в трансцедентното[38]. Няколко десетилетия по-късно изявленията на българските ЕС експлицитно доказват и илюстрират коректността на тази интерпретация. Тук е мястото да се припомни, че немалка част от българските ЕС сочат представителите на ИЗЦ като фактор за откриването на паранормалните си възможности или дори твърдят, че тези представители са техни помощници в лечителството и/или ясновидството[39]. Подобни явления са очевидно изоморфни на онези случаи, където способностите се добиват с помощта на божествената намеса[40]. Като свързано с контакт с трансцедентното описва началото на лечителската си дейност и норвежкият лечител Андреас[41]. Освен космологични възгледи, ЕС споделят и известни космогонични и есхатологични възгледи. На популярност се радва теорията за извънземната намеса при зараждането на земната цивилизация, но тази теория се обсъжда през последните десетилетия и не е специфична само за средите на ЕС. Що се отнася до есхатологията, тя също не е характерна само за средите на ЕС, но сред тях интересът към разговорите и публикациите на такава тема е твърде голям. Сред ЕС въпросът за края на света се обсъжда често. Това е и една от тиражираните теми в специализираната (посветената на паранормалното) преса. В състоянието на духовна криза, в условията на общество с голям деструктивен потенциал и пред наближаващия край на нашето хилядолетие тезата за края на света се налага напълно естествено. Тълкуванията в тази насока са изцяло в християнски дух - световната катастрофа се очаква да настъпи като наказание за тежките и многобройни грехове не на отделни личности, а на човечеството като цяло. Достъпен пример в тази насока се съдържа в споменатата лекция на Павел Калев пред "Астрознак": на въпроса дали очаква природни катаклизми, контактьорът отговори, че не ги очаква в скоро време, но те са възможни до края на века, като се има предвид обременеността на българското общество (тежката престъпност и масовото падение на морала). Забележително в случая е отнасянето на катастрофичните събития конкретно към България и към София - катаклизмите се обвързват с това, че планината Витоша е от вулканичен произход. Характерното за митологичното мислене опериране с бинарни опозиции се наблюдава в значителна степен и сред ЕС - това се видя от йерархичния космологичен модел. Още по-важен аргумент в тази посока е общоразпространената сред ЕС представа за съществуването на два вида енергия - положителна и отрицателна. Първата е полезна и целебна, а втората е опасна за хората. Именно поради това някои ЕС практикуват радиестезични измервания за съвместимостта между енергията на пациента и тази на лечителя. Дихотомията "позитивна/негативна енергия" е принципно изоморфна на универсалната опозиция добро/зло. Връзката с наследеното от фолклора и религията в това отношение понякога се експлицира пряко. Показателен в това отношение е разказът на ясновидката Р. И. за нейното "демонясване" (терминът е неин - М. Б.). Случаят е бил предизвикан след една публикация във в. "Феномен", посветена на контактьорския опит на Р. И. (именно тази е една от причините тя да не желае да се разгласява дейността и). След излизането на статията последвало странно телефонно обаждане и не след дълго друг ЕС, с когото Р. И. провеждала съвместно сеанси, открил, че тя е обзета от чужда негативна енергия. Тялото и започнало да изстива, но чрез телепатичен сеанс тя успяла да се освободи и изчисти (Р. И., 16.07.1993 г.). Очевидна е аналогията с известните от средновековието насам разкази за обхванати от нечиста сила хора. Същата ясновидка твърди, че присъствието, близостта на положителна енергия тя вижда като бяла светлина, а негативната - като червена. Твърде показателно е поведението на Р. И. по време на посещението и в моя дом на 16.07.1993 г., когато се проведе цитираното интервю с нея. Закъснението и за определената среща, предизвикано от объркване на превозното средство, тя обяснява с противодействието на враждебни "сили", които и пречат. Тя обаче държала в ръце кръстчето, което носи на шията си. Трудно е да се опише вълнението и при влизане в жилището - тя веднага обясни, че усеща "присъствие" и се опита да установи какво е то. После каза "бяло е" и обясни, че е наблюдавана "отгоре", но очевидно в случая - от "светлите" сили. След като Р. И. се успокои донякъде и започнахме интервюто, тя многократно реагира неспокойно на всеки домашен шум (от хладилник, печка) и се налагаше да обяснявам произхода на този шум. Очевидно възгледите на ЕС за света, в който всички живеем, не са просто и само знания. Те са силно въздействащо средство за ориентация в този свят, а също така и моделиращ по отношение на поведението на ЕС фактор. Подобно на носителя на фолклора, ЕС живее в напрегнато очакване на трансцедентални контакти, съпътстван във всекидневието си от правила за поведение и от забрани, които той сам си налага. За ЕС е характерно неравноценно отношение към пространството, особеност, характерна за архаичните, традиционните и средновековните общества и култури. Описанието на поведението на Р. И. донякъде илюстрира това твърдение. В още по-голяма степен това се отнася до онези ЕС, които практикуват радиестезични методи. Парцелирането на пространството на "добро" и "лошо" е заложено в някои основни постановки на радиестезията, във виждането на т. нар. "мрежа на Хартман", за патогенните точки като опасни места. В. Михайлов резюмира така възгледите на радиестезистите: земната повърхност е покрита с много гъста геомагнитна координатна мрежа, с паралели на разстояние два метра и меридиани - на два и половина метра. Там, където се пресичат паралелите и меридианите, има патогенна зона или точка. Тъй като "мрежата на Хартман" е гъста, точките са многобройни и това според В. Михайлов обяснява защо почти всички хора са болни. За раковоболните се смята, че или са спали, или са гледали телевизия, или са работили над такава точка. С радиестезичните методи се откриват и обезвреждат патогенните точки и зони. За фолклористиката е от особен интерес показаното от В. Михайлов практическо откриване и неутрализиране на патогенна точка. Въпросната точка се намира в дома на самия Михайлов, под единия от столовете в хола на апартамента (поради тази причина Михайлов отклони желанието ми да седна на този стол). В. Михайлов локализира точката с радиестезичното махало, което видимо променя движението си и просто "полудява" над тази точка. Неутрализирането на точката става, като на самото място на пода се поставя кръг (с фиксирана обиколка на окръжността) от пластмасов кабел. Освен с кръг, обезвреждането може да се извърши и с помощта на малка хартиена пирамида - седмостенна или петостенна. Не мога да коментирам ефикасността на действието, но е очевиден символичният му характер - кръгът е символ с универсална защитна семантика. Тъй като приемственост с българската традиция в случая не може да се установи, вероятно ще трябва да се съгласим с К. Г. Юнг, който говори за безсъзнателно възпроизвеждане на символите- тук, изглежда, сме свидетели на именно такова възпроизвеждане. Друга особеност на мирогледната система на ЕС е неразчленимостта между наука, митология и религия. Тази особеност е както имплицитно изразена, така и експлицитно заявена - последното в изказвания и публикации на един от интелектуалните и духовни лидери на ЕС - Кубрат Томов: "В продължение на този дух на развитие на науката и формиране на квантовата и субквантовата механика и физика, науката се върна към категориите субстанция, колеги. Под субстанция там се разбира първоосновата на всичко съществуващо. За тази първооснова различните философски учения и религии дават различно име. Други я наричат Бог, абсолютен дух, абсолютна идея, Брама... Виждате как ученията, които досега човечеството знае, се оказва, че се сливат в една своя първоначална точка. В края на краищата светът е монистичен"[42]. Подобен ход следват и разсъжденията на Васил Томов[43]. Освен за неразчленяване, може да се говори и за придаване на наукообразна форма на дейности и духовни направления, които имат хилядолетна традиция и които след твърде отдалечен във времето период на първичен синкретизъм веднъж вече са претърпели диференцирането си в сферата на религията и в този смисъл са отдавна отделени от науката: "Другата проблемна нова област на науката, това е психотрониката - едно интегративно научно познание, обединяващо и ползващо резултатите на цялата наука, хуманитарна и природоматематическа. За тази психотроника възлово революционно откритие е биополето, психотронните качества на хората, телепатия, ясновидство, предсказания, телепортация и други такива неща"[44]. Вероятно текстове като този трябва да се разглеждат като разширяване на самото понятие наука. Възможното обяснение за това е твърде престижното място, което заема науката в ценностната система на съвременния човек, характерния своеобразен култ към науката и неосъзнатото и превръщане в обект на религиозно преклонение[45]. Митологемата на етноцентризма сред ЕССпецифично за българските ЕС е схващането за собственото избраничество, за своего рода месианската роля на България в края на второто и на прага на третото хилядолетие от нашата ера. Разпространено е мнението, че наличието на голям брой ЕС у нас, както и бумът на паранормалното като цяло е признак за това, че България е на път да стане родина на нова човешка раса. Това е т. нар. "шеста раса", която освен нормалните човешки качества ще притежава и непознати досега на човечеството способности: телепатичните контакти ще станат ежедневно средство за общуване, а смятаните за естествени ограничения, налагани от времето и пространството, ще се преодолеят. Такива виждания се тиражират чрез публикациите в специализираната преса[46], в един или в друг вид те прозират от редица изказвания на ЕС или на личности, близки до средите на ЕС: "В България се очертава възможността да се изгради една нова духовна среда, могъща по своите сили, така че да станем духовен лидер на света" (Елка Димитрова) [47]. "Екстрасенсовият бум в България, а и в други страни по света, появил се в различни години от нашето столетие, дава основание да се приеме, че понастоящем човешкият вид (хомо сапиенс) прави поредния си еволюционен скок, за да се приспособи към екстремалните условия на съвременната жизнена среда с цел да оцелее и да се запази като вид в планетарен и космически аспект[48]." Според популярната ЕС Момера Пенчева, бумът на паранормалното у нас е свързан с това, че България е място, където се кръстосват енергийни полета (мнение, изразено в телевизионно предаване на 5.06.1993г.). В разговор, състоял се на 18.01.1992 г., ЕС Ал. Александров заяви, че България е нещо като енергиен ретранслатор. Тя била използвана в това си качество от американските войски по време на войната в Персийския залив. Александров заяви, че е против събирането на шест хиляди медитиращи в Холандия, защото искал да се обърне внимание върху особената роля на България сега. Р. И. смята, че "последователите на Золотов са решили на всяка цена да унищожат българите и България. И всички български ЕС. На всяка цена са решили да ги унищожат по всякакъв начин. Защото на тях не им се иска нашият народ да бъде духовно водещ. А това е заложено. Това е заложено! Ние ще бъдем водещи духовно. Какво е обяснението? Това, че в нашия народ е заложено духовното богатство. Заложена е духовната сила. Ние можем, ние можем да бъдем много силни, можем да ръководим на духовно ниво" (Р. И., 16.07.1993 г.). На 14.09.1993г. по повод християнския празник Кръстовден контактьорът Павел Калев разказа пред клуба на софийските ЕС "Астрозодиак" предание, чуто от него от монахинята Злата от смятания за чудотворен манастир "Св. Мина" в софийския квартал "Орландовци". Този наратив проследява съдбата на късче от Христовия кръст, което след много перипетии било скрито и заровено по време на османското завоевание в местност край Асеновград. Показателен е коментарът на Калев - тази история според него показва, че България не е случайно място, че нашият народ е белязан да извърши особена мисия. Финалът също е характерен - Калев попитал своите "високи покровители" (т. е. представителите на ИЗЦ) и те потвърдили истинността на това предание. Свидетелствата в полза на съществуването на характерна за ЕС етноцентрична митологема могат да се увеличат, но и приведените дотук ясно показват същността и. Тя може да се разглежда като съвременна етиологична легенда, която дава месианско по същество обяснение на реални факти от днешния ден (бумът на паранормалните явления). Разликата между легендите от българското фолклорно наследство и тези съвременни повествования е в ориентацията на последните повече към бъдещето. Етноцентризмът в случая вероятно е изоморфен на характерния за митологията на архаичните и на традиционните общества "символизъм на центъра"[49], според който своят дом (селище) се осмисля като център на света[50]. От друга страна, тези примери на етноцентрично мислене имат и психологическо обяснение: не е тайна пониженото национално самочувствие на българите, особено при днешното кризисно състояние на обществото; етноцентризмът на ЕС вероятно е и реакция именно срещу националната подтиснатост. Всичко това може да се разглежда като вид колективна компенсаторна реакция. Последната корелира с наблюдението, че сред голяма част от ЕС появата на паранормалните възможности е свързана с кризисни ситуации в живота на отделната личност. Обемът на статията не позволява да разгледам този иначе твърде важен въпрос: персоналните интервюта с ЕС сочат ролята на страданието като фактор, който спомага за възникването на екстрасензорни качества. В заключение трябва да се каже, че твърде много въпроси останаха извън полезрението на настоящата работа. Едно такова сложно явление не може да бъде характеризирано и обяснено в стандартния обем на академична статия. Не мога да не кажа все пак, че част от тези, които наричат себе си ЕС, напълно се вписват в характерната за настоящето на България комерсиализация и гонитба на печалбата. Случаят не ме срещна с нито един от тях. Моята мисъл обаче е заета с онези, които познавам. В един непоносимо душен августовски ден на 1993 г., слушайки пряко сили лекция в клуба "Астрозодиак", осъзнах нещо важно: че и в условията на почти нечовешка борба за оцеляване за едни и бясна гонитба на печалбата - за други, има и хора, които напрегнато мислят за фундаменталните проблеми на човешкото съществуване, усещат се жители не просто на нашата планета, а на безбрежното космическо пространство. Нравствено съхранени, те се чувстват задължени съвсем безкористно да помагат на себеподобните си. Не искам тези думи да прозвучат сантиментално. Много от видяното и чутото не успявам да си обясня. Разбирам обаче, че нужда от алтернативна медицина ще има, докато има страдания, пред които академичната медицина е безпомощна. След всичко казано съм убедена, че дори когато не намира задоволително обяснение на дадено явление, ученият е задължен да го наблюдава и документира. Бележки
|
