|
|
Валентина СедефчеваСитуативната игра в чуждоезиковото обучение(при преподаването на сръбски език в българска езикова среда)
1. Чуждоезиковото обучение борави с различни методически похвати. Целта е максимално доближаване до естествената комуникативна среда на съответния чужд език, за да се постигне оптимална езикова компетенция във всички стилове на езиковата употреба. При изучаването на който и да е чужд език, от гледна точка на методиката на преподаване, наред с частните, стоят общи проблеми, които се свеждат до следните основни въпроси: Как най-сигурно, най-лесно и най-бързо да се преодолее езиковата бариера при общуване на чужд език? Как да възбудим и запазим интереса на обучаваните към езика, който им се преподава? Как да избегнем отегчението и досадата, които неизбежно настъпват в определен психологически момент, заради пренатоварена програма или защото дадено лексикално или граматическо упражнение е трудно и не е достатъчно атрактивно? Всъщност подобни въпроси се свеждат до комплексната научно-методическа проблематика как да постигнем по-висока ефективност в обучението по чужд език. 1.1. В процеса на обучение се осъществява придвижване от ниска към по-висока степен на лингвистична компетенция и поради това водещ е т. нар. способ за овладяване на езика - дали е естествен, т. е. провеждащ се в естествената езикова среда или е изкуствен, т. е. осъществяван чрез дидактически обоснована система за натрупване на езикови знания и умения. Безспорно е, че опитите за оптимизация на учебния процес ще бъдат насочени към “по-неблагоприятните” варианти като стремеж за компенсация за липсващата естествена езикова среда [Иванова 1995:23]. 2. Един от пътищата за постигане на реален успех в чуждоезиковото обучение е прилагането на т. нар. ситуативна игра. Теоретически проблематиката не е нова; тя има своите постижения и в практиката, особено в преподаването на езиците с широко международно приложение, където тази дейност е придобила размерите на специфична индустрия. Въпреки това при преподаването на по-малко употребяваните или т. нар. редки езици, ситуативната игра практически слабо се прилага. В специализираната литература се срещат различни понятия, които се отнасят към методическия предмет, който е обект на специалния ни интерес: ролева, дидактическа или ситуативна игра. Играта приближава учебния процес до естествената реч на чуждия език; тя имитира задоволяването на социалните потребности за общуване и по този начин реализира основната функция на езика - комуникативната [Петрова 1988: страници!]. Въвеждането на тази форма на обучение в последните години следва опита на преподаването на езици с утвърдена и масова практика. Целта на това изложение не е да се дадат подробни определения и тълкувания на същността на ситуативната игра като методическа единица, тъй като по въпроса има редица публикации (вж - посочват се наименованията на ползваните сборници според принципите за цитиране). 2.1. Предмет на предлаганата методическа разработка са аргументацията, степенуването и класифицирането на видовете ситуативни игри, прилагани в обучението на генетически близък и съседен език какъвто е сръбският в българска езикова среда. Наблюденията и анализът на описаните тук типове ситуативна игра се базират на преподавателски опит и прилагане на посочената методика от гл. ас. Ц. Иванова и ас. В. Седефчева в работата със студенти на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и с курсанти на ВВОВУ “В. Левски” от І до ІV курс с различна степен на чуждоезикова компетенция. 3. Особеност на съвременното чуждоезиково обучение е неговата комуникативна насоченост и именно тук възниква противоречието между реалното езиково общуване и условията, предлагани за неговото овладяване в учебния процес. Обучаваният е принуден да действа в нереална от психологическа гледна точка езиково-комуникативна ситуация. Поради ограниченията на поднасяния обем езиков материал и незадоволителното равнище на речевите умения, съдържанието на речта му не съответства на действителните намерения и мисли, а също и на привичния диапазон на речта в родния език. При това тематиката на общуването в урока е регламентирана. Тези обстоятелства, при невнимателно педагогическо балансиране, водят до угасване на интереса към съответния чужд език. Според изследванията в тази област, основните причини за натрупващата се и повишена умора са неинтересните форми на работа. Една от алтернативите е чрез въвеждането на асоциативния игрови подход в обучението по чужд език да се постигне желаният ефект. 3.1. Една от най-важните характеристики на ситуативната игра е нейната полифункционалност. Със своята основна цел - комуникация на личността със социума, играта на субекта със също така играещото общество (групата) помага за преодоляването на езиковата бариера и създава възможност за директно "навлизане" в езика чрез акта на комуникация [Кирова 1988: страница!] Според цитираната авторка е парадоксално, че прекаленото фиксиране на граматичното правило в паметта често пъти се превръща в психическа бариера за правилното изразяване. В играта ролевото общуване ускорява сливането на формалната и смисловата страна на езика, психологически благоприятната атмосфера на равнопоставеност по критерия ‘степен на езиковите знания’ премахва страха от езикови грешки, създава обстановка за максимална реализация на възможностите. 3.2. Друга характеристика на играта е, че тя възбужда интерес у обучавания чрез създадената възможност за активна творческа дейност и чрез стимулиране процеса на мисленето и въображението. В играта се създава мнима ситуация, която се осъществява по определени правила, което позволява на обучавания да я управлява сам [Гигова 1994: страница или страници!]. Освен това самият факт, че тя е по-нестандартна форма на обучение, провокира любопитството и изследователския дух на личността. Обучаваният се включва спонтанно в нея, за да провери сам възможностите си за интерпретация в различни езикови ситуации. Играта по своята същност е антипод на традиционното упражнение, тя е забавен и волеви акт, начин да се избегне отегчението от познатото, скучно и досадно затвърждаване на материала. 4. Изложените разсъждения не отричат традиционно утвърдените методи на преподаване, тъй като играта не може напълно да замести упражненията по практическа граматика, която се изучава в началния етап на обучение по чужд език. Необходимо е тяхното балансирано съчетаване. Стигаме до въпроса: на кой етап от обучението може да се въведе ситуативната игра? 4.1. Смело е да се говори за класическия тип ситуативна игра и внедряването й в основополагащия период на изучаване на езика. Тогава се приема, че обучаваните не разполагат с необходимите фонови знания, чрез които да осъществяват ролевата комуникация. Въпреки това, в тази ранен етап от обучението е възможно да се използва т. нар. несъщинска форма на играта. В упражненията по фонология и акцентология, когато се усвоява артикулацията на фонеми, специфични за дадения език, или се усвоява неговата специфична акцентологична система, се обръщаме към традиционния модел на механичното повтаряне, но “освежен” с подходящи, подбрани от преподавателя “вериги”: Пример I: Зима - хладноћа - снег - планина - скиjање - капа - шал - џемпер - чизме - капут и т. н. В тази игра на думи от фонетична гледна точка се упражнява произношението на фонемите меко и твърдо ћ : ч (хладноћа:чизме), твърдо џ (џемпер), меко и твърдо њ:н (скиjање:планина); от акцентологична - правилното произнасяне и поставяне на ударението: зима, хладноћа, снег, планина и т. н. От лексикална гледна точка се затвърждава вече позната лексика, освен това към някоя от лексемите може да се изгради цяло лексико-семантично гнездо: скиjање, ски, скиjаш, скиjати се; планина, врх, брдо, стена и т. н. В процеса на играта преподавателят контролира коректността на изговаряне на думите, обогатява речниковия фонд и ръководи играта. Този етап на верижно повтаряне е подготвителен за ситуативната игра. Чрез използване на модела на несъщинската игра за усвояване на езиковия материал, още в началния стадий на обучение, в този първи модул, интересът на учащия е възбуден, оттук насетне задачата на преподавателя е да го задържи до края на обучението. 4.2. Следващият етап, или етапът на режисираната игра, е преходен. Усвоеният езиков материал вече се използва за основна комуникация. Тук отново играта е дирижирана изцяло от преподавателя. Той определя темата, (по зададена тематична област), коментира нейното съдържание, създава ситуацията, разпределя ролите, поставя изисквания как те да бъдат подготвени, анализира и оценява. Контролът е необходим, защото учещите нямат достатъчно знания, за да могат сами да изградят структурата на играта и да управляват развитието й. Те създават единствено текста на своя герой. Творческата им дейност и въображението са ограничени, но въпреки това те участват в процеса на общуване чрез речта, която изразява собствените им мисли. Тъй като играта се подчинява на определени правила, за да бъде осъществена, трябва да се спазят определени условия: да съответства на психолого-възрастовите особености и интелекта; да отразява личния опит на обучавания (студента); да е съобразен с даден етап на обучение; да отразява спецификата на определен урок (Гигова, 1994: страници!). 4.2.1. В методически план се поставя въпросът за структурата на ситуативната игра, която е комплексна по същност и замисъл: от една страна, вътрешната или недекларираната пред обучавания структура на играта се подчинява на конкретно преследвана методическа задача, свързана с усвояването на определен чуждоезиков материал; а от друга страна външната структура на играта е въображаема ситуация със собствен сюжет, развитие и развръзка. За преподавателя е важно да разграничи вътрешната и външната структура и техните специфични компоненти: А/ Външна структура: - тема: съобразена с конкретен системен план за усвояването на обем лексика по тематични раздели и на граматичен материал; - ситуация: максимално да поставя обучаваните в реална комуникативна ситуация, задава се конкретен казус за разрешаване с време и място на събитието; - роли: конкретно зададени параметри за поведение на съответната роля. Б/ Вътрешна структура: - учебна цел: провокирано общуване с цел проверка на умението за използване на граматически и фонови (екстралингвистични) знания по чуждия език, максимално доближаване до естествената комуникативна среда; - задачи: използване и затвърждаване на определена тематична лексика, "изчистване" на граматическите и на лексикалните грешки; подтик за привикване да се мисли на съответния чужд език без посредничеството на майчиния, да се импровизира в различни речеви ситуации; - контрол: преподавателят следи за правилността на изказването в лексикален и граматически план и за хода на играта по предначертания сценарий. Пример II: А/ Външна структура - Тема: Наука и образование - Роли: Декан, заместници, инспектор, студент отличник, слаб студент, нарушил наредбите заради неположен изпит, преподавател. - Ситуация: Място - факултет, деканат; време - края на семестъра (заверка). Деканът разпределя задачите на подчинените си при приключване на семестъра, определяне датите на изпитите, на срока за предаване на курсови работи, заверка на семестъра. Всеки заместник отговаря по своите ресори. Инспекторът следи за точното спазване на административните правила и чрез тях се опитва да разреши проблема на слабия студент. Преподавателят трябва да даде или не даде заверка, в зависимост от проявите на студента през семестъра. Отличният студент проверява изискванията за записване на втора специалност. Б/ Вътрешна структура - Учебна цел: Ситуиране на студента в реална, позната ситуация, в която той действа чрез личния си опит, общите фонови знания и конкретната тематична лексика. - Задачи: Студентът се поставя в ролята на активен участник в административния апарат на факултета, провокират се речевите му умения въз основа на личния опит и наблюдения по конкретната тема; т. е. той сам изгражда словесния портрет на своя герой. - Контрол: Ролята на преподавателя е активна от гледна точка на разработване сюжета на играта и отчитане на грешките и пасивна от гледна точка на създаване на текста. 4.2.2. Към този преходен тип ситуативна игра може да се включи интервюто. Един или двама участници играят ролята на репортери или анкетиращи за социологическо проучване и в зависимост от темата подготвят въпроси, които задават на аудиторията. Особеното тук е, че на въпросите може да се отговори съвсем лаконично, с "да" или "не", т. е. не може да се стигне до максимално, пълноценно общуване. Пример III: А/ Външна структура - Тема: Интервю на тема “Екология" - Роли: интервюиращ (радиорепортер), интервюирани (случайни граждани), комисия от еколози. (Реквизит: репортерски диктофон). - Ситуация: Екологичното състояние на резервата "Сребърна", бързата урбанизация на дивите, незаселени пространства около него, която застрашава резервата от унищожение. Въз основа на тези проблеми интервюиращият подготвя своите въпроси. Екологичната комисия коментира и обобщава изказванията на интервюираните. Б/ Вътрешна структура - Учебна цел: Общуване в медийна ситуация. - Задачи: Развиване на специфични речеви умения пред репортерски микрофон, развиване на реторически умения на чуждия език. - Контрол: В хода на интервюто преподавателят не може да коригира грешките, но тъй като изказването се записва, това може да стане при прослушването му. Записаното интервю има едно предимство пред останалите типове асоциативни игри - речта на обучавания се съхранява, при което той може сам да открие да и осъзнае грешките си. Психологически преходният етап при ситуативните игри е много важен за обучаваните, тъй като той ги подготвя за свободно, неограничено и нережисирано общуване. 5. Третият, съществен етап на ситуативната игра е преходът от подготвена или режисирана към неподготвена или нережисирана реч. Процесът на даване на готови изрази и клишета е извървян и учащият вече самостоятелно може да използва езиковия материал, да импровизира и постепенно да достигне до неподготвената реч [Петрова, 1988: страници!]. Функцията на преподавателя е още по-ограничена. Той задава само темата и разпределя ролите. Ситуацията и сюжетът се създават от обучаваните. Това е модулът, в който те могат напълно да изявят своята творческа личност, но за целта е необходима висока степен на езикова компетенция. Тъй като играта е колективен акт, той провокира субекта за комуникация, за максимално добра изява, за да защити възможно най-добре позициите си и да разреши поставения казус. Тук характеристиките на играта са същите, както и в преходния етап, само ролите на обучаващия и обучавания са променени. Контролът отново е приоритет на преподавателя, но е доста ограничен, и се свежда до мимолетни забележки без да се нарушава ритъмът на диалогичната реч. Пример IV: А/ Външна структура - Тема: "Култура” (рамкова тема с подтеми в други области) - Роли: Генерален директор на мега-фестивал в Залцбург, главен художествен ръководител-постановчик, главен финансист, технически директор, директори на отделните фестивали. - Ситуация: Провеждане на мега-фестивал в Залцбург, включващ всички жанрове на изкуството. Директорите на отделните фестивали в рамките на мега-фестивала защитават пред генералния директор позицията защо точно техният фестивал трябва да бъде включен в програмата. Освен в културен план проблемът се разработва също и от финансовата му страна - пансион, храна, печалби; от техническа - как отделните фестивали да бъдат разположени във времето и пространството, дали всички да текат едновременно, на кои места в града, или да се провеждат в определена последователност. Колко дълго да продължи целият фестивал. Време -няколко месеца преди откриването на мега фестивала; място: кабинетът на генералния директор на фестивала. Б/ Вътрешна структура - Учебна цел: Комуникация чрез използване на езикови познания от различни тематични области. - Задачи: В рамките на една ситуативна игра да се провери усвоен материал, вече преподаден с други методически похвати - практически синтаксис и стилистика, прав и обратен превод на различни в тематично отношение текстове. - Контрол: преподавателят единствено задава темата и прави обобщителния анализ. Този модел ситуативна игра е мултиплициращ, тъй като се излиза от рамките на основната тема (в случая “Култура") и се навлиза в други лексико-тематични области - бит (настаняване, нощуване, изхранване), икономика и финанси, техническа организация. Пример V: А/ Външна структура - Тема: Развлекателна (Шоу) - Роли: Репортер, селска жена, полицай, свещеник, критик, младеж. - Ситуация: Конкурсът за "Мис …" току-що е завършил и репортерът взима интервю от представители на различни слоеве на обществото. Време: непосредствено след конкурса; място: морски курорт. Б/ Вътрешна структура - Учебна цел: Комуникация чрез използване на различни стилистично маркирани изказвания. - Задачи: Проверка на познанията за езиковите белези на стилистичното разслоение в изучавания език - официален, публицистичен, разговорно-диалектен, разговорен, жаргонен. - Контрол: Преподавателят коментира грешките и прави анализ на играта, като не се ограничава само до забележки към допуснати граматически и езиково-стилови грешки, но се оценява и богатството на използваните изразни средства, както и обема на самостоятелно съставения текст. Този тип ситуативна игра и също е мултиплициращ. Обучаваният, освен богатството на фонови знания, трябва да познава добре стилистичното разслоение, за да изиграе ролята на типичен представител на социалния слой, към който принадлежи героят му. Мултиплицираният вариант е възможен единствено в последен етап на обучението не само заради сложността да бъде режисиран, но също да бъде и реализиран. Тук се разширява диапазонът на речевата ситуация. Ограничения по отношение на тематиката и стила, както и за избора на сюжет, почти не съществуват. 6. Ситуативната игра е провокация и за самия преподавател. Тя може да подпомогне осъществяването на по-добър контакт между преподавател и студент, което естествено се отразява на ефективността на обучението. Прилагането на разнообразни методи в чуждоезиковото обучение е в подчинение на основната цел - оптимизиране, ускоряване и постигане на реален ефект по пътя към крайния резултат - доброто овладяване на чуждия език. Литература:Гигова 1994: Коммуникативное обучение иноязычному общению. Благоевград. 1994. Иванова 1995: Ц. Иванова. Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика (І част - теоретична мотивация). - Проглас, №1, ІV, 1995. Петрова 1988: М. Петрова. Ролеви игри в обучението по чужд език. София. 1988.
|
