|
|
Пројекат Растко : Бугарска : Уметност ОПИСАНИЕ НА КУТИЯТА ЗА ПИСАНЕ Милорад Павич Милорад Павич: Кутия за писане Аз, настоящият собственик на кутията за писане, я откупих в предпоследната година на двадесети век за 1000 германски марки от един келнер в Будва заедно с тайнствената усмивка, която последният донесе със себе си от кухнята над чинията с червена риба, приготвена тази вечер за гостите на хотела. - Господине, бихте ли желали да купите една необикновена кутия? Капитанска. За писане, за карти, бинокли и тем подобни - каза тихичко келнерът онзи вторник, когато сервираше вечерята ми. - Може ли да я видя? - Мога да ви я покажа на закуска. Тя е тук, в хотела. - Донеси я - казах аз, мислейки си, че някой по-млад от мене може да си позволи лукса да мъдрува, но аз вече нямам време за това. Кутията за писане беше по-голяма отколкото си я представях. Хареса ми и стана моя. По всяка вероятност тя е служила на семейство Дабинович от Доброта като капитанско ковчеже за съхраняване на корабните дневници по време на пътувания, а след това се озовала в някой стар которски палат, където в нея се съхранявали и някои вещи от по-ново време. И най-после, както ми каза келнерът, в наши дни тя отново тръгнала по море, но това пътуване завършило злополучно за тогавашния й собственик. - Не съм се запитвал много за това - добави келнерът - защото, откриеш ли някаква тайна, ставаш част от нея. А на мене за какво ми е? Всъщност, всичко, което е известно за последния собственик на кутията, може да се събере в един кух зъб. Не искаше да говори и тялото му не излъчваше никаква телесна миризма. Дори на пот не миришеше… Не се върна от морето. Затова и кутията се продава… Направена бе от червеникав махагон и бе обкована с месинг. Празна тежеше около четири килограма или както каза келнерът, колкото едно малко куче. Размерите й горе-долу бяха 51 на 27 сантиметра, висока бе 17 сантиметра и половина. Тези на вид непрецизни мерки се дължаха на това, че във времето и мястото, когато и където е била правена, съществували някакви други единици за мярка, инч, стъпка или нещо подобно. - Е, като сте толкова дребнав - каза келнерът - ще ви кажа, че това, което важи за сантиметрите, важи и за мерките, с които някога се е мерило количеството на душата или на любовта… От двете страни на кутията беше вградена по една метална плочка, на която бе закачена халка. Макар и еднакви, халките нямаха едно и също предназначение. Дясната халка (ако се гледа откъм бравата) можеше да се извади от лагера си и така ковчежето можеше да се носи като малък сандък за път. Лявата халка се вадеше, когато кутията беше затворена, но ако кутията се отвореше, халката се превръщаше в дръжка за изваждане на горното чекмедже, разположено в страничната част на кутията. При вдигане на капака можеше да се види, че кутията за писане има три нива и че наподобява триетажна къща. В нея имаше 15 прегради, чекмедженца, скривалища и малки скринове, пет от които бяха тайни. Някои от тях се намираха в горното, други в средното, а пък някои в долното ниво на кутията. В утробата на кутията за писане наред с останалото бе скрита и една музикална кутия. Би могло да се каже, че кутията за писане е бременна. * * * Кутията има шест брави. Едната е отвън, на предната стена на затворената кутия. Производство LH.M.GR. Patent Tompson. Има ключе, което собственикът носи със себе си. Ако някой реши да близне ключалката на външната брава, ще констатира, че е солена. По това, а и по някои други признаци, става ясно, че кутията е прекарала известно време в морската вода, но очевидно не е била намокрена отвътре, нито е потъвала. Това не е нищо необикновено, тъй като се знае, че капитанските кутии са били непромокаеми. Останалите брави са отвътре. Те нямат едно и също предназначение. Някои само приличат на брави. На мен тя ми донесе повече усилие отколкото удоволствие, защото трябваше да открия и да отключа всички тайни прегради в ковчежето. Да отключа споменатите брави. В това най-много ми помогна моят нюх, защото неотваряните дълго време "килерчета" на дървения скрин имат неприятна миризма, различна за всяко едно от тях. Не е изключено освен изброените 15, в кутията за писане да има скрити и други камери, до които изобщо не съм могъл да стигна и ще предоставя това на някой бъдещ собственик на този твърде голям предмет… В момента, когато стана притежание на своя настоящ купувач, кутията за писане изобщо не беше празна. В нея се съхраняваха различни предмети с незначителна стойност, някои от които са принадлежали на първия собственик от 19-ти век, а други - очевидно на онзи, който е взел кутията на морско пътешествие в края на 20-ти век. Според онова, което открих и инвентаризирах досега в кутията за писане - бих могъл да кажа следното за нея и съдържанието й: [Следва]
(с) Милорад Павич |
