Projekat Rastko - Bugarska

Autori
Jezik
Folklor
Istorija
Umetnost
O Bugarskoj
Bibliografije

Пројекат Растко : Бугарска : Уметност

10. КАМЕРАТА, ОБВИТА В СУКНО

Милорад Павич: Кутия за писане

Средната камера на капитанското ковчеже, в която някога е държано оръжие (револвер с две цеви - ако се съди по следите, останали в сукнената тапицерия), сега съдържа "любовен часовник" и един лист хартия, сгънат на четири.

"Любовният часовник" е стъклен съд, пълен с течност, вид клепсидра. От горната камбана течността на капки пада в долната и измерва времетраенето на едно любовно сношение. След това стъкленият съд се обръща и всичко започва отначало. Трябва да припомним, че тази клепсидра е много древно откритие, но действа и днес, само че едно нейно изтичане не може без остатък да се мери с нашето днешно мерене на времето. При това тя е и един своеобразен безмълвен разказ за това какво е любовта. Защото в този часовник миговете от живота и страстта не изтичат само един след друг. Понякога една и повече капки време падат успоредно, понякога една капка от любовното време е по-голяма, а следващата - по-малка, някои падат по-бързо, някои - по-бавно, понякога пък капките на нашите страсти се надпреварват в този часовник. Някога те са толкова малки, че се превръщат в непрекъсната нишка от времето. Има и бързи любовни дъждове, които пробиват по-бавните капки, когато те се изпречат на пътя им. Но във вечността те не могат да се включат с онази бързина, с която падат във времето. При своето излизане и бързите и забавените капки и дългите и кратките страсти биват спирани за миг и уеднаквявани. Цялата тази бъркотия се заклещва при излизането си, при вливането във вечността и тук се постига равновесието между бързите и бавните течения, всички капчици се озовават пред едно и също устие, а страстта се гаси тук, при своето дъно.

Но трябва да се знае още нещо. Мъдрият грък, който преди 3000 години измерил колко трае любовното сношение между мъжа и жената, създавайки този уред, дал на любовниците една допълнителна възможност. Любовният акт може да трае по-дълго време отколкото е необходимо на течността от горната стъклена камбана да изтече в долната. Така любовниците могат да мерят чуждата, но не и своята любов и остават със съзнанието, че тяхната страст е по-дълга от останалите. Така те имат чувството, че са се издигнали над времето и че се обичат и след угасването на времето във вечността…

------------------------

Както бе казано под клепсидрата се намира листче хартия. Това листче всъщност е писмо - съобщение, изпратено по електронната поща и напечатано с компютърен принтер, производство Епсън. Изпратено е от неизвестна личност (казва се Лили) на френски език и е адресирано до някоя си госпожица Ева. От Париж до Париж.

ЕЛЕКТРОННОТО ПИСМО

Subjekt: Bosnia

From: L.T. <Lilly@rosini.com.fr>
To: E.T. <Eva@deville.com.fr>

Днес си спомних за Тимотей. Сещаш ли се, онзи моя чуден любовник с белия бик, от който отдавна няма нито звук, нито стон. Като размисля по-добре, стигам до заключението, че имаше някакви странни познания за моята, строителна професия. Говореше, че печката е по-стара от къщата, че човек първо построил печката, а едва след това по нейн образец направил и къщата.

И представи си, днес звъни портиерката и ми носи пощата. Между другото и едно чудно писмо. Писмо от Босна. От Тимотей! Няма да ми повярваш, той се бие в Босна, и то на страната на сърбите. Ужас! Казва, че са го измъкнали от колата насред Белград, установили, че е роден в Сараево и го изпратили на фронта. Не успял дори да се купи цигари.

Пред мене на масата е компютърът, солен чай от хрян и неговото писмо. Писмото, естествено, е писано на френски, но ме потресе фактът, че това не е онзи френски, с който моят любовник си служеше в Париж и Гърция, когато бяхме заедно. Не мога да го открия в тези думи. Това е някакъв друг език, по малко скопен и само мисълта в този мъртъв език е жива от време на време. Казва, онези, които знаят какво става в Босна, мълчат, а онези, които не знаят - гръмко говорят. Ако ми пишеш - добавя - не се обръщай към мене с "господине". Тази дума не би отговаряла на истинското ми положение. Тук никой вече не е господин. Във войната няма господа…

Като post scriptum добавя нещо невероятно. Представи си, казва, че би ми писал и по-рано, но не можел да се сети как да подпише писмото!

[Следва]

 

(с) Милорад Павич
(с) Ася Тихинова - превод, 2002
(с) Издателство LiterNet, 30. 03. 2002
===========================
Първо издание, електронно.