Марко Ристич

Под окупация

web

Във вените бие камбаната на свободата
Кръвта проговори по-ясно от глада
Гладът звъни в дълбоките кладенци на гнева
Просторът е сив от ехото и от тъмния кървав топот
Това е тропотът на апокалиптични конници
Целият човешки простор отеква от копитата на смъртта
Под сводовете под черепите под стоманения шлем на небето
Се разкъсва бумтежът на моторизирана конница
Костенурките на мрака пукат под ударите на чука на тъмнината
През черния съсирен пламък който като сухо разклонено дърво дупчи небесния свод
Се чупят отзвуците на копията на войниците на Uccello
Просторът е сив от клони, въздухът от твърда кръв
Целият живот е набразден и вързан с артерии
В които стои застрашителната черна кръв на страданието и беса
И камбаната на гнева звъни в тази неподвижна кръв
Тифът на мрака се шири, проказата се шири, смъртта
Се шири и стеснява живота
Заразата на убийството и помрачението обхващат все повече
Все повече кръговете човешко съзнание
Издигнали копита коне с развети гриви от мъртъв огън
Са се вкаменили пред портите на прокълнатите манастири
Където пламтят змийски езици на полускрита омраза
Крепости и манастири и надгробни плочи и напукана камбана и омраза
Омраза и мъст
Вкамененият бръшлян върху немите втвърдени устни на тъмничните зидове
И змии или мъртви клони или вени по цялото небе без звезди
Се кръстосват над планината без живот
Над пресъхналите извори и над замрелите градове
Над невидимите бункери
Спря животът
Не, времето спря
А в спрялото време на Хитлер животът в неподвижност се надига
И само в тази неподвижност се чува топотът и бумтежът на кръвта
И на омразата
На пулса на кръвта
Страшният звънтеж на неподвижните камбани
Глухият тътен на непохватния гняв
Защото кръвта ще проговори по-ясно от глада

Светлина в синджирите!
Светлината е в синджири
И съзнанието в окови
Съзнанието вързаха с вените на мъртвата кръв
Но във вените глухо звъни камбаната на свободата
И синджирите имат своя собствена светлина
Окови съвест
И кръвта тътне и чака
Докато топотът на стоманените коне расте
Невидим още и неподвижен

Някъде в Европа е тази стая от която нищо не се вижда
Прозор е пуст
Улиците са кратери на луната
Улици след полицейския час
Животът спря по пустата улица на този град
Над този град някъде в Европа
Над този мъртъв град който чака някъде в Европа
През този град минаха хиляди смърти
Хиляди страхове и хиляди гладове и хиляди надежди
През този град навсякъде в Европа
Под празното небе където тътнат моторите на "щуките"
Под празното небе се разклоняват кръвоносните съдове на робството
Насечени артерии и отворени вени пълни със спечена черна кръв
Над всеки град в този континент на разпорените гърди
Над тази анатомична маса където се преустановява
Криминалната вивисекция

Някъде е тази стая в Европа
Навсякъде в Европа
В тези дни които са забити
Като хирургически нож под аортата
При прекъснатата вивисекция

Някъде е болно, болно е навсякъде по този изкасапена земя
Това място което е зинало под ножа на кататонията
На обърнатия човешки прогрес
Над този нож са се свели, над този нож са се спуснали
Вековете на суетната европейска култура
Под тази нож паднаха
И се възправиха
За да продължава без продължение това неподвижно кръвотечение
На тази кръв на Европа която виси в небето като огромно обвинение
Мрежата на вкамененото, овъглено, съвсем почерняло кръвотечение
От гърдите на един изпоклан континент
Са се извили като аветински мрачномодри клони
Извили са се като бронзови змии от процепите на нощта
Извили са се като лиани на някаква дива и мъртва джунгла
Извили са се като чудовищни жили на някакъв делувиален звяр
Тези вени
Тези ръце
Тези синджири
Тези писъци
Тези обезумели лози
Тези гейзери
Тези бързеи
Тези струи завързали своето собствено течение
В смъртта

Някъде в Европа

Във вените бие камбаната на свободата

16 март 1943

© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)