Ценка Иванова
Щрихи към балканския Вавилон
(БЪЛГАРСКО-СРЪБСКИ КНИЖОВНОЕЗИКОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ХVIII-ХIХ ВЕК)
Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 2003
ISBN 954-524-326-0, 300 стр.
В книгата, която се основава на защитената дисертация, се разглеждат редица въпроси от книжовноезиковата проблематика в теоретичен и съпоставителен аспект. Представен е комплексен анализ на факторите, които са предопределили появата, сегментацията, дивергенцията и конвергенцията на южнославянските книжовни езици като обособен тип - “езици в ареална близост с висока степен на генетично родство”. По-важни акценти: типологическо описание на южнославянските езици, социолингвистични предпоставки на българско-сръбските книжовноезикови отношения, интерпретация на проблематиката в досегашни публикации, теоретични аргументи при изследване на общото и специфичното в книжовноезиковия статус, методологически прилики и разлики в изследванията по история на езика и история на книжовния език, книжовноезиковата дифузия през втората половина на ХVIII и първата половина на ХIХ век в южнославянския ареал и емблематични представители на прехода, стари и нови идеи за общ книжовен език - модели и практика, филологически дискусии и книжовноезикови модели през ХIХ век, моделът на Вук Караджич и българската книжовноезикова история, кодификацията в контекста на междуезиковите отношения, научно сътрудничество и нов тип идеи за книжовноезикова конвергенция, преводаческата практика и книжовноезиковото изграждане през ХIХ век.
Изследването на интензитета и на степента на устойчивост на книжовноезиковите контакти се базира на разнообразна база български и сръбски източници.
Съдържание
Увод 7
Глава първа: Лингвистични и екстралингвистични предпоставки за проучване на книжовноезиковите отношения
1. Типологическо описание на южнославянските езици 17
2. Историческа основа на българско-сръбските книжовноезикови отношения 28
3. Интерпретация на проблематиката в досегашни публикации 48
Глава втора: Теоретични аргументи при изследване на общото и специфичното в книжовноезиковия статус
1. Типологическа характеристика на книжовните езици. Език на книжнината и книжовен език 67
2. История на езика и история на книжовния език - типологически и методологически прилики и разлики 74
3. Източници и принципи на подбора им при изследване на българско-сръбските книжовноезикови отношения 80
Глава трета: Книжовноезиковата дифузия през втората половина на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век в южнославянския ареал
1. Книжовноезиковата традиция и “хибридните” писмени езици на прелома между две епохи 85
2. Стари и нови идеи за общ книжовен език - модели и практика 100
3. От хибридни книжовноезикови идиоми към “народен” и “прост” език на книжнината 127
3.1. Доситей Обрадович и Софроний Врачански като емблематични представители на прехода 130
3.2. За дифузния характер на книжовноезиковата практика 143
Глава четвърта: Филологически дискусии и книжовноезикови модели през ХІХ век
1. Сръбските “архаисти”, българските “новатори” и моделът на Караджич 161
2. Българските привърженици на Караджичевия модел 192
2.1. Филологическата дейност на Никола Първанов 198
2.2. Езиковата практика на вестник “Въсток” (1865) 204
3. Правописните спорове в контекста на междуезиковите отношения 212
Глава пета: Книжовноезикови взаимоотношения и книжовноезикова практика
Глава пета: Книжовноезикови взаимоотношения и книжовноезикова практика
1. Научно сътрудничество 229
2. Нов тип идеи за книжовноезикова конвергенция 238
3. Преводаческата практика и езиковата дивергенция 241
Заключение 265
Източници 271
Библиография на кирилица 276
Библиография на латиница 298
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Проф. дфн Владко Мурдаров
Доц. д-р Найда Иванова
На Растку објављено: 2008-01-13
Датум последње измене: 2008-01-13 16:03:38