Горан Игич

Дивите татари

web

Когато сърцето запее
когато орлите счупят своите криле
поглеждам в отвъдното
виждам бяла тояга
змия бяла змия една змия
със зъби и с отрова
това е бялата змия
от която се страхува модерната госпожа
госпожа Европа
която гледа с очи на бухал
бурятската сила на татарската
татарщина силата на дивите татари
на дивите народи на дивите коне.
В Сибир имало едно време един народ
на дивите които имали щастие
този народ много обичал бурята
затова може би бялата змия има бурятска природа
бялата змия е във всеки от тези диви народи
диви татари
пълни със своята татарщина.
Някои не обичат змиите нито татарите
мислят че трябва да бягат
и те бягат всъщност от себе си
от своите корени, бягат от Памир, бягат от Сибир
но когато заспиват
сънуват татарски сънища
в които сибирското небе гледа
чрез очите на един балкански народ
който в скоро бъдеще няма да има име.
Бялата змия никога не спи,
особено ако някой натиска главата й.
Змията ухапва и когато спи.
Тя вече не спи, гледа и вижда Арарат!

© Горан Игич
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2006, № 10 (83)