Зографските монаси: Боли ни за Косово

Братството на Зографската света обител "Свети великомъченик Георги Победоносец" на Света гора, Атон е изпратило отворено писмо до президента на република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя, както и до Светия синод на Българската православна църква.

Писмото е написано по повод събитията в Косово и Метохия след обявяването на независимостта на Косово.

„С голяма сърдечна болка посрещаме вестите, които идват в последните дни от областите Косово и Метохия" споделят в писмото си зографските монаси по повод разрушаването и поругаването на православни християнски светини - църкви и манастири.

„Огромна е тяхната културна и историческа ценност. Но неизмеримо по-голяма с тяхната стойност като Божии обители, в които от векове се освещават милиони човешки души и всекидневно се отправят молитви за мир по целия свят."

В писмото категорично се заявява, че областите Косово и Метохия са част от Сърбия като се дават доказателства за това.

„Областите Косово и Метохия са неразделна част от сръбската държавност, тяхната история заема основно място, в самосъзнанието на сръбския народ като единно цяло. Потвърждение за това е преимуществено славянската топонимия, както и самите наименования на областите - от края на 12 век в Метохия, а по-късно и в Косово се намират множество метоси на големите сръбски манастири Хилендар, Студеница, Банска, Грачаница, Дечани и други.
Още един аргумент са хрисовулите на византийските и сръбските владетели, както и други исторически документи. Същото потвърждават и хилядите народни песни за битката на Косово поле през 1389 година, когато сръбският народ начело със свети княз Лазар защитава своята православна вяра и стремежа си към вечността в Царството Божие. Също така и наличието на 1300 православни църкви и манастири свидетелства за националния и религиозния облик на областта."

В писмото се споменава и, че след Втората световна война се нарушава и хармонично съжителство между двете народности в областта.

„Благодарение на икономическата и военностратегическата политика на Великите сили, на шовинистичните великоалбански стремежи, както и на недалновидната политика на комунистическата власт в Югославия, продължена и в годините на диктатурата на Слободан Милошевич, положението в Косово и Метохия силно се усложнява в политическо, социално и демографско отношение. Създават се предпоставки за един непримирим антагонизъм между сръбската и албанската народност", пишат още монасите.

В никакъв случай не одобряваме варварството, жестокостта, войнстващия национализъм, от когото и да бъдат проявявани. От друга страна, считаме, че сръбският народ е несправедливо лишен от това, което му с принадлежало в продължение на векове - от земята си, от хората си, от светините си и въплътената в тях вяра. Считаме, че е налице тежко нарушение и престъпление спрямо справедливостта.

Първо, нарушена е божествената справедливост. От 1999 година са унищожени, съборени, опожарени, осквернени около 150 църкви и манастири, които са били в служба на цялото човечество. Поругани са техните икони, свети мощи, свещени съсъди.

Второ, нарушена е и човешката справедливост. Погазени са основни международни споразумения и принципи. Такъв е принципът за ненарушимост на териториалната цялост на държавите, съдържащ се в Устава на ООН.
Нарушени са мирните споразумения, определящи границите на държавите след Втората световна война. Нарушена е Резолюция 1244 на Съвета за сигурност към ООН от 10.06.1999 г., която утвърждава широка автономия на Косово в рамките на Република Югославия.

Поради насилията са прогонени стотици хиляди сръбски граждани от селища, обитавани векове наред от техните прадеди, разрушени или завзети са домовете им. Същите онези страни, които съставляват ядрото на ООН, сега признават независимостта на Косово.

С този политически цинизъм те показват, че действителните им интереси в района са различни от декларираните в международните спогодби. Към това убеждение ни навеждат и други факти - липсата на почти никакъв контрол върху албанския тероризъм срещу хора и светини след прекратяването на военните действия (например, само през 2004 година за 48 часа са унищожени 35 църкви); безнаказаността на терористическите действия - досега няма заловени и наказани престъпници от албанска страна. Също така не се спазва и параграфът от гореспоменатата Резолюция, който предвижда осигуряване на безопасното и мирно завръщане на бежанците по домовете им. За периода, в който са разрушени 150 православни църкви и манастири, са построени 400 джамии. И всичко това се извършва пред очите на международното гражданско и военно присъствие на сили от ООН и НАТО.

След всичко изложено до тук се обръщаме към Вас като към личности и институции и смирено Ви призоваваме да проявите разум и мъдрост в настоящата ситуация.

Нарушаването на божествената и човешката справедливост в такива мащаби неминуемо ще доведе и до мащабни бедствия. Духовните закони са много по-неизменими от природните. Когато някой постъпва несправедливо, и то с пълно съзнание за това, Бог оттегля от него Своята благодат и закрила и той бива подложен на бедствия. Същите последствия постигат обаче и онези, които са съдействали за постигане на несправедливостта, било пряко или непряко, т.е. чрез съгласието си за извършването й.

Признаването на независимо Косово от страна на българската държава би било именно такова пасивно съдействие и съучастие в историческата неправда. Ако България бъде въвлечена в това, непременно ще бъде сполетяна от Божия гняв.

Считаме, че народът ни в най-новата си история е достатъчно обременен и измъчен от досегашни недалновидни действия по отношение на вътрешната и външна политика.

Едно от най-вероятните бедствия, които могат да се очакват е, че признаването на косовския суверенитет би могло да послужи като прецедент за подобни сепаратистки действия и в други страни, а възможно и в Родината ни.
Знаем, че не е лесно да бъде направен такъв избор от страна на правителството ни.

Молим нашия Господ Иисус Христос, Неговата пречиста Майка, Свети великомъченик Георги и всички светии, да съдействат и да просветят държавните ни мъже за вземане на вярно решение по съвест, съобразено с истината и справедливостта, а не под принудата на временни и лъжовни интереси.

Вярваме, че това ще укрепи Божията закрила над страната ни и ще съдейства за сплотяването и благоденствието на българския народ, пишат в заключение монасите.